DLT (distributed ledger technology, DLT) е инструмент за записване на собственост, например на парични средства или на активи – да речем, на имоти. В днешно време когато банките извършват транзакции, т.е. когато се сменя собствеността върху парични средства или финансови активи, те използват централизирани системи, които често са управлявани от централните банки. Банките записват своите транзакции в локални бази данни, които се актуализират, след като съответната транзакция бъде реализирана в централизираната система.

Разпределените регистри от друга страна са база данни за транзакции, която се съхранява в мрежа от множество компютри, а не на едно централно място. Обикновено всички членове на мрежата могат да четат тази информация и, в зависимост от правата, които притежават, да я допълват.

Най-разпространеният вид технология на разпределените регистри се нарича блокова верига (blockchain). Наименованието ѝ произлиза от факта, че транзакциите се групират в блокове, които се свързват в хронологичен ред и образуват верига. Цялата верига е защитена от сложни математически алгоритми, които имат за цел да осигурят целостта и сигурността на данните. Тази верига представлява пълен запис на всички транзакции, включени в базата данни.

Тъй като алгоритмите защитават така добре сигурността на данните, а членовете на мрежата обикновено разбират за всички правени промени, е възможно тази технология значително да затрудни извършването на финансови измами.

Освен това автоматизираното съхраняване на данни може да повиши ефективността, като елиминира възможностите за човешка грешка, и да доведе до опростяване на иначе много сложни процеси.

Някои стигат дотам да твърдят, че DLT може да промени из основи начина на функциониране на финансовите пазари, елиминирайки посредниците. Възможно е например вече да не се налага плащанията между банките да преминават през посредници и/или платежни системи. Има и такива, които смятат, че дори частните плащания, които в момента преминават през банката на извършващия плащането и банката на получаващия го, ще бъдат възможни без въобще да се намесват банки, тъй като лицата могат да бъдат пряко свързани в споделената база данни.

Други считат, че това едва ли ще се случи, тъй като вероятно винаги ще има нужда централизирани органи да изпълняват определени функции по наблюдението и запазването на цялостната стабилност на финансовата система.

Но макар технологията на разпределените регистри да предлага редица интересни възможности за в бъдеще, тя все още е сравнително нова и недостатъчно зряла, А когато частният сектор експериментира с прилагането на тази технология, искаме да сме сигурни, че основаващите се на нея нови продукти и услуги не нарушават сигурността на транзакциите, така че да можете да бъдете уверени, че Вашите пари и финансови активи са в безопасност при прехвърлянето им от едно място на друго.

През юли 2021 г. ЕЦБ взе решение да стартира проект за цифрово евро. Това не означава, че непременно ще го емитира, а по-скоро че ще се подготви за евентуалното му емитиране. През октомври 2021 ще започне проучване за евентуалните характеристики на цифровото евро. Този етап на проучване ще продължи около две години.

Цифровото евро ще си е все така евро, същото като банкнотите, но в цифрова форма. То би представлявало електронна форма на пари, емитирани от Евросистемата (ЕЦБ и националните централни банки) и достъпни за всички граждани и фирми.

Цифровото евро не би заменило парите в брой, а по-скоро би ги допълвало. Евросистемата ще продължи да се грижи да имате достъп до пари в брой навсякъде в еврозоната.

Цифровото евро би Ви дало допълнителен избор как да извършвате плащания и би ги улеснило.

То би съчетало ефективността на цифров платежен инструмент със сигурността на централнобанковите пари.

Експерти от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната вече определиха редица основни изисквания към цифровото евро, като например лесна достъпност, надеждност, сигурност, ефективност, неприкосновеност на личния живот и спазване на закона. Те ще ни помогнат да определим как би могло да изглежда то.

Цифровото евро би било разработено така, че да е съвместимо с частни платежни инструменти, улеснявайки предоставянето на общоевропейски решения и допълнителни услуги на потребители

Цифровото евро не би преставлявало криптоактив. Криптоактивите са същностно различни от централнобанковите пари. Цените им често варират и това затруднява използването им като платежно средство или като разчетна единица. Освен това те не са подкрепени от публична институция.

Хората, които използват цифрово евро, биха могли да имат същото ниво на доверие, както към парите в брой, тъй като и двете биха били подкрепени от централна банка.

Определят биткойн като криптоактив 

По същество биткойн е нещо като дигитален жетон, който може да се разменя електронно. Той не съществува във физическа форма. Биткойн се създават и следят посредством компютърна мрежа, която използва сложни математически формули, а не от определена институция или организация.

Биткойн е виртуален и не е парична единица

Зад него не стои никой. Биткойн не се емитира от централен орган на публичната власт. Не можете да имате в него същото доверие както в официална парична единица като еврото, което е подкрепено от централните банки в еврозоната. 

Той не е широко прието средство за плащане

Ако биткойн беше парична единица, би се очаквало той да може да се използва навсякъде. Всъщност обаче много малко са местата, където можете да платите с него. А и там, където можете, сделките се извършват бавно и разходите са високи.

Ползвателите не са защитени

Възможно е биткойн да стане обект на хакерска кражба. Ако това се случи, не разполагате с правна защита.

Той е твърде нестабилен

Една парична единица е надеждно средство за съхранение на стойността, така че да можете да сте сигурни, че с парите си ще можете да купите в общи линии същото количество стоки и услуги и днес, и утре, и догодина по същото време. Биткойн не е стабилен. Стойността му скача и пропада главоломно в рамките на броени дни.

Биткойн е спекулативен актив

С други думи, той е нещо, на което можете хазартно да заложите, за да спечелите, но с риск да загубите вложеното.

Така наречените стабилни валути (stablecoin) са замислени като по-стабилна форма на криптоактив от биткойн. Емитентите ги свързват с някакъв вид стойност, която се радва на доверие, например фирмени активи или злато. Стойността на стабилните валути обаче е просто обещание, дадено от частно предприятие. Зад него не стои публична институция, както е при официалните валути. Няма как да се провери дали международните емитенти на стабилни валути действително са в състояние да изпълнят обещанието си за „стабилна стойност“, или емитират по-голямо количество от стабилната валута, отколкото могат да обезпечат.

Авторското право (copyright - author’s right) 

е почти едно и също навсякъде по света благодарение на значителен брой международни споразумения, които осигуряват определено ниво на хармонизация. 

Авторското право има териториален обхват

и може да се различава в отделните страни, доколкото всяка държава е свободна сама да определя конкретния обхвата на закрила, който ще прилага на своята територия. 

Същността на авторското право и сродните му права

е да защитава произведенията на литературата, изкуството и науката, като предоставя на техните автори набор от имуществени и неимуществени права.

Носител на авторското право 

е физическото лице, създало произведението, наречено „автор“. Съществуват и изключения (законови или договорни), при които авторското право може да възникне и за друго лице, физическо или юридическо, наречено „носител на авторското право“, както например, при създаване на компютърни програми или бази данни в рамките на трудов договор или когато произведение е създадено по поръчка и е уговорено, че съответните права ще възникнат директно за възложителя. Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение (с изключение на компютърни програми и бази данни), или по поръчка по принцип принадлежи на автора (освен ако в договора не е уговорено друго). Работодателят или възложителят обаче има изключителното право да използва това произведение във връзка  с обичайната си дейност или за целите, за които е поръчано създаването на произведението. В този случай авторът (фактическият създател) няма право на допълнително възнаграждение към заплатата си или към получения хонорар.

В случаите на създаване на компютърни програми или бази данни авторското право по принцип възниква за работодателя.

Авторскоправната закрила

произтича автоматично от акта на създаване на произведението и неговото обективиране (например, ако направите снимка с телефона си), и не изисква последващи действия по регистрация. Презумпцията за авторство предвижда, че стига едно лице да е посочено като автор по обичайния за това начин, тежестта за доказване на противното, когато се оспорва това авторство, е върху оспорващата страна.

Нарушение на авторско право

е налице, когато например някой използва, копира или преработва защитено произведение без съгласието на носителя на авторското право. В България нарушението на авторско право може да доведе до ангажиране на гражданска, наказателна и административно-наказателна отговорност на нарушителя.

Отстъпването и използването на защитено с авторско право произведение

се осъществява чрез лицензионен договор в писмена форма.

Имате право да свалите от интернет едно защитено с авторско право произведение, в случай че това Ви е разрешено от автора или носителя на авторското право, или се сваля за лично ползване от легален източник. Всяко друго неразрешено сваляне от интернет на защитено с авторско право произведение е забранено по закон, независимо от използваната технология. На потребителите не е разрешено да преодоляват техническите средства за защита, в т.ч. с цел създаване на копие за лично ползване, и, ако го направят без съгласието на носителя на правото може да им бъде потърсена отговорност. Ако защитено произведение бъде включено автоматично от социална медийна платформа в пост на потребител на база на предварително зададени от социалната медийна платформа настройки, от потребителя не следва да се търси отговорност за нарушение на авторски права. Ако обаче това се случи на база ръчни настройки, зависещи от волята на потребителя, от него  може да се търси отговорност. В случай, че потребителят предоставя линкинг или фрейминг в своя собствен сайт или блог към произведения, които вече са били съобщени на публиката от правоносителя на друг уебсайт, потребителят не следва да носи отговорност. 

Предоставянето на съгласие за използване на авторско произведение на сайт за ъплоуд, по дефиниция не води до загуба на авторските права. Зависи от конкретните общи услoвия, но в повечето случаи сайтовете изискват отстъпване на неизключителна лицензия, за да могат да използват произведението само за целите на сайта. В този случай авторът си запазва правото да разрешава и на други сайтове да използват произведението срещу възнаграждение. Само когато авторът отстъпва правата си на изключителна основа, той повече няма право сам да използва произведението или да разрешава използването му от трети страни за срока на лицензията.

От потребители, които са базирали своите аватари на изображения на филмови звезди, анимационни герои или спортни клубове, може да бъде потърсена отговорност за нарушение на авторски права или нарушение на правата на личността.

Потребителите следва да бъдат проактивни, когато се опитват да разберат дали едно произведение се предлага законно или незаконно онлайн. Липсата на ясна информация за авторите на произведенията и за режима на тяхното използване е ясна индикация, че произведенията не се предлагат законно онлайн.